Дали изгубих себе си по пътя?
Добре дошли в „реалността“ – не нашата, „чуждата“
След време осъзнаваме къде се намираме, а вярата и „вълшебството“, с които сме се появили, не ги чувстваме вече. Те са започнали да намаляват докато растем. Ден след ден и постепенно са ни напуснали.
Защо?
Защото колкото по-големи ставаме, толкова повече започваме да живеем живот, който семейство, среда, населено място, държава определят за нас.
Губим себе си ден след ден, без да го осъзнаваме (това е усещането, когато чувстваме, че не сме на мястото си).
Живеем живот, който може би не сме избрали преди да се родим, а ни е „наложен“ (чувството, че живея чужд живот; че съм жив „труп“; че не е това, което искам)
Малцина се противопоставят на тези норми на поведение и приемане на „чуждото мнение“ като свое.
Малцина се изправят срещу „това е съдбата ми“ и избират „бунта“ срещу този начин на мислене и живот. И точно те успяват, тези, които изберат себе си!