05 ян. “Граждански договор” или “прикрит трудов договор”
Договор за поръчка – вид облигационен договор поснат ни като „граждански“
Когато получим предложение за работа и трябва да подпишем договор, хубаво е да сме наясно какво точно подписваме. По този начин още в началото може да разберем, дали става въпрос за трудов договор, договор за полагане на труд по извънтрудови правоотношения, познат ни още като “граждански договор” или “прикрит трудов договор”.
Договорът за поръчка и договорът за изработка са вид облигационни договори, които често се предлагат от ВЪЗЛОЖИТЕЛИ или РАБОТОДАТЕЛИ, когато става въпрос за полагане на труд по извънтрудови правоотношения т.е. предложената работа не изисква задължително подписване на трудов договор. Ето защо е важно за нас да сме наясно какво съдържат двата вида договори!
В следващите редове сме извадили от Закона за задължения и договори, какво включва един договор за поръчка, за да бъдем предварително информирани. Всякакви допълнения, които правят препратка към трудов договор се води “прикрит трудов договор” и съответно ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ / РАБОТОДАТЕЛЯ носи наказателна отговорност.
Договор за поръчка ( чл.280 – чл.292 от ЗЗД)
Чл. 280. С договор за поръчка ДОВЕРЕНИКЪТ се задължава да извърши за сметка на ДОВЕРИТЕЛЯ възложените му от последния действия.
Чл. 281. ДОВЕРЕНИКЪТ е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.
Чл. 282. ДОВЕРЕНИКЪТ може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на ДОВЕРИТЕЛЯ и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.
Чл. 283. ДОВЕРЕНИКЪТ трябва да извърши възложеното му действие лично. Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от ДОВЕРИТЕЛЯ или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му ДОВЕРИТЕЛЯТ би претърпял вреди. ДОВЕРЕНИКЪТ трябва да извести незабавно ДОВЕРИТЕЛЯ за заместването. ДОВЕРЕНИК, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.
Чл. 284. ДОВЕРЕНИКЪТ е длъжен да уведоми ДОВЕРИТЕЛЯ за изпълнението на поръчката. ДОВЕРЕНИКЪТ е длъжен да даде на ДОВЕРИТЕЛЯ сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Чл. 285. ДОВЕРИТЕЛЯТ е длъжен при поискване да достави на ДОВЕРЕНИКА средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Чл. 286. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ДОВЕРИТЕЛЯТ е длъжен да заплати на ДОВЕРЕНИКА възнаграждение само ако е уговорено.
Чл. 287. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от ДОВЕРИТЕЛЯ, с отказ от ДОВЕРЕНИКА и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било ДОВЕРИТЕЛ или ДОВЕРЕНИК.
Чл. 288. Оттеглянето на поръчката не лишава ДОВЕРЕНИКА от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, ДОВЕРИТЕЛЯТ трябва да заплати на ДОВЕРЕНИКА направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.
Чл. 289. ДОВЕРЕНИКЪТ, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на ДОВЕРИТЕЛЯ, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.
Чл. 290. Действията, които ДОВЕРЕНИКЪТ е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават ДОВЕРИТЕЛЯ.
Чл. 291. При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.
Чл. 292. Ако ДОВЕРЕНИКЪТ действува от името на ДОВЕРИТЕЛЯ като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за ДОВЕРИТЕЛЯ.
Ако ДОВЕРЕНИКЪТ действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между ДОВЕРЕНИКА и ДОВЕРИТЕЛЯ, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на ДОВЕРИТЕЛЯ.
Тия права се смятат за права на ДОВЕРИТЕЛЯ и по отношение на добросъвестните кредитори на ДОВЕРЕНИКА, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на ДОВЕРЕНИКА това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на ДОВЕРЕНИКА, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
- ДОВЕРЕНИК – в качеството си на ИЗПЪЛНИТЕЛ
- ДОВЕРИТЕЛ – в качеството си на ВЪЗЛОЖИТЕЛ
Повече информация за друг вид облигационен договор Договор за изработка може да прочетете тук
Повече за “Трудовият договор и възникване на трудови правоотношения” може да прочетете тук
Използвана литература и информация: “Закона за задължения и договори”
No Comments