Договор за изработка, вид договор за работа, познат като “граждански договор”

Договор за изработка, вид договор за работа, познат като “граждански договор”

Договорът за поръчка и договорът за изработка са вид облигационни договори, които често се предлагат от ВЪЗЛОЖИТЕЛИ или РАБОТОДАТЕЛИ, когато става въпрос за полагане на труд по извънтрудови правоотношения т.е. предложената работа не изисква задължително подписване на трудов договор. Ето защо е важно за нас да сме наясно какво съдържат двата вида договори!

В следващите редове сме извадили от Закона за задължения и договори, какво включва един договор за изработка, често предлаган като договор за работа(граждански договор), за да бъдем предварително информирани. Всякакви допълнения, които правят препратка към трудов договор се води “прикрит трудов договор” и съответно ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ / РАБОТОДАТЕЛЯ носи наказателна отговорност.

Договор за изработка ( чл.258 – чл. 269 от ЗЗД)

Чл. 258. С договора за изработка ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати Възнаграждение.

Чл. 259. Ако не е уговорено друго,ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.

Чл. 260. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ може да се откаже от договора.

Ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.

Чл. 261.ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.

Чл. 262. ПОРЪЧВАЩИЯТ може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

(Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако стане явно, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

Чл. 263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.

Чл. 264. ПОРЪЧВАЩИЯТ е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.  При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци ПОРЪЧВАЩИЯТ трябва да извести ИЗПЪЛНИТЕЛЯ веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Чл. 265.(Ал. 1, попр – Изв., бр 2 от 1950 г.) Ако при извършване на работата ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, ПОРЪЧВАЩИЯТ може да иска: 

  • поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 
  • заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, ПОРЪЧВАЩИЯТ може да развали договора. Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

Чл. 266. ПОРЪЧВАЩИЯТ трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. (Ал. 3, отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 267. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за ПОРЪЧВАЩИЯТ, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право на съответната част от уговореното възнаграждение. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от ПОРЪЧВАЩИЯ, и ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ своевременно го е предупредил.

Чл. 268. Ако има основателни причини, ПОРЪЧВАЩИЯТ може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. (Ал. 2, отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 269. Ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението. При прекратяване на договора ПОРЪЧВАЩИЯТ  трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

Повече информация за друг облигационен договор –  Договор за поръчка може да прочетете тук

Повече за “Трудовият договор и възникване на трудови правоотношения” може да прочетете тук

Използвана литература и информация: “Закона за задължения и договори”

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
No Comments

Post A Comment

× Свържете се с нас